запотъвал

Речник на българския език

1. запотъвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запотъвал е производна форма на запотъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запотъвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запотъвал е производна форма на запотъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запотъвал — мин. деят. св. прич. м. р.

запотъвал е производна форма на запотъвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запотъвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запотъвал е производна форма на запотъвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).