запорила

Речник на българския език

1. запорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запорила е производна форма на запоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. запорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

запорила е производна форма на запоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).