запорел

Речник на българския език

1. запорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запорел е производна форма на запоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

запорел е производна форма на запоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).