запокитило

Речник на българския език

1. запокитило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запокитило е производна форма на запокитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запокитило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запокитило е производна форма на запокитя (мин. деят. св. прич. ср. р.).