запокити

Речник на българския език

1. запокити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

запокити е производна форма на запокитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. запокити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

запокити е производна форма на запокитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. запокити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

запокити е производна форма на запокитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. запокити — повелително наклонение, ед. ч.

запокити е производна форма на запокитя (повелително наклонение, ед. ч.).