запокител

Речник на българския език

1. запокител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запокител е производна форма на запокитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запокител — мин. деят. несв. прич. м. р.

запокител е производна форма на запокитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).