заповядвах

Речник на българския език

1. заповядвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

заповядвах е производна форма на заповядвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. заповядвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

заповядвах е производна форма на заповядвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).