заповядвал

Речник на българския език

1. заповядвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заповядвал е производна форма на заповядвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заповядвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заповядвал е производна форма на заповядвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заповядвал — мин. деят. св. прич. м. р.

заповядвал е производна форма на заповядвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заповядвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заповядвал е производна форма на заповядвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).