заповядва

Речник на българския език

1. заповядва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заповядва е производна форма на заповядвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. заповядва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заповядва е производна форма на заповядвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заповядва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заповядва е производна форма на заповядвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).