заповръщало

Речник на българския език

1. заповръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заповръщало е производна форма на заповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заповръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заповръщало е производна форма на заповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заповръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заповръщало е производна форма на заповръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заповръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заповръщало е производна форма на заповръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).