запобутваха

Речник на българския език

1. запобутваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

запобутваха е производна форма на запобутвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запобутваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

запобутваха е производна форма на запобутвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).