запобутвах

Речник на българския език

1. запобутвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

запобутвах е производна форма на запобутвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. запобутвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

запобутвах е производна форма на запобутвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).