заплюел

Речник на българския език

1. заплюел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заплюел е производна форма на заплюя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заплюел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заплюел е производна форма на заплюя (мин. деят. несв. прич. м. р.).