заплюва

Речник на българския език

1. заплюва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заплюва е производна форма на заплювам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. заплюва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заплюва е производна форма на заплювам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заплюва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заплюва е производна форма на заплювам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).