запирахте

Речник на българския език

1. запирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

запирахте е производна форма на запирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. запирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

запирахте е производна форма на запирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).