запирах

Речник на българския език

1. запирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

запирах е производна форма на запирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. запирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

запирах е производна форма на запирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).