запира

Речник на българския език

1. запира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

запира е производна форма на запирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. запира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

запира е производна форма на запирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. запира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

запира е производна форма на запирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).