запила

Речник на българския език

1. запила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запила е производна форма на запия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. запила — мин. деят. св. прич. ж. р.

запила е производна форма на запия (мин. деят. св. прич. ж. р.).