заперчела

Речник на българския език

1. заперчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заперчела е производна форма на заперча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заперчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заперчела е производна форма на заперча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).