заперете

Речник на българския език

1. заперете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заперете е производна форма на запера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заперете — повелително наклонение, мн. ч.

заперете е производна форма на запера (повелително наклонение, мн. ч.).