запелтечели

Речник на българския език

1. запелтечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

запелтечели е производна форма на запелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запелтечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

запелтечели е производна форма на запелтеча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).