заострил

Речник на българския език

1. заострил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заострил е производна форма на заостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заострил — мин. деят. св. прич. м. р.

заострил е производна форма на заостря (мин. деят. св. прич. м. р.).