заопъвало

Речник на българския език

1. заопъвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заопъвало е производна форма на заопъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заопъвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заопъвало е производна форма на заопъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заопъвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заопъвало е производна форма на заопъвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заопъвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заопъвало е производна форма на заопъвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).