заоправяло си

Речник на българския език

1. заоправяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заоправяло си е производна форма на заоправям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. заоправяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заоправяло си е производна форма на заоправям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. заоправяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заоправяло си е производна форма на заоправям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).