заозъртало

Речник на българския език

1. заозъртало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заозъртало е производна форма на заозъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заозъртало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заозъртало е производна форма на заозъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заозъртало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заозъртало е производна форма на заозъртам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заозъртало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заозъртало е производна форма на заозъртам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).