заобръщал

Речник на българския език

1. заобръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заобръщал е производна форма на заобръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заобръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заобръщал е производна форма на заобръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заобръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

заобръщал е производна форма на заобръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заобръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заобръщал е производна форма на заобръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).