заобмисляла

Речник на българския език

1. заобмисляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заобмисляла е производна форма на заобмислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заобмисляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заобмисляла е производна форма на заобмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. заобмисляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

заобмисляла е производна форма на заобмислям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. заобмисляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заобмисляла е производна форма на заобмислям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).