заобличало си

Речник на българския език

1. заобличало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заобличало си е производна форма на заобличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. заобличало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заобличало си е производна форма на заобличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. заобличало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заобличало си е производна форма на заобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).