заобличало е

Речник на българския език

1. заобличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заобличало е е производна форма на заобличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заобличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заобличало е е производна форма на заобличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заобличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заобличало е е производна форма на заобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).