заносил

Речник на българския език

1. заносил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заносил е производна форма на занося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заносил — мин. деят. св. прич. м. р.

заносил е производна форма на занося (мин. деят. св. прич. м. р.).