занитил съм

Речник на българския език

1. занитил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

занитил съм е производна форма на занитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. занитил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

занитил съм е производна форма на занитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).