занитило

Речник на българския език

1. занитило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занитило е производна форма на занитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занитило — мин. деят. св. прич. ср. р.

занитило е производна форма на занитя (мин. деят. св. прич. ср. р.).