занитеше

Речник на българския език

1. занитеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

занитеше е производна форма на занитя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. занитеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

занитеше е производна форма на занитя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).