занемя

Речник на българския език

1. занемя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

занемя е производна форма на занемея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. занемя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

занемя е производна форма на занемея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).