занемеело

Речник на българския език

1. занемеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занемеело е производна форма на занемея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занемеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

занемеело е производна форма на занемея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).