занемеел

Речник на българския език

1. занемеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занемеел е производна форма на занемея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. занемеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

занемеел е производна форма на занемея (мин. деят. несв. прич. м. р.).