занастъпвал

Речник на българския език

1. занастъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занастъпвал е производна форма на занастъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. занастъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занастъпвал е производна форма на занастъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. занастъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

занастъпвал е производна форма на занастъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. занастъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

занастъпвал е производна форма на занастъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).