занадничало

Речник на българския език

1. занадничало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занадничало е производна форма на занадничам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занадничало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занадничало е производна форма на занадничам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. занадничало — мин. деят. св. прич. ср. р.

занадничало е производна форма на занадничам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. занадничало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

занадничало е производна форма на занадничам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).