занабирала

Речник на българския език

1. занабирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

занабирала е производна форма на занабирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. занабирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

занабирала е производна форма на занабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. занабирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

занабирала е производна форма на занабирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. занабирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

занабирала е производна форма на занабирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).