замъчило

Речник на българския език

1. замъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замъчило е производна форма на замъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. замъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

замъчило е производна форма на замъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).