замъчил

Речник на българския език

1. замъчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замъчил е производна форма на замъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замъчил — мин. деят. св. прич. м. р.

замъчил е производна форма на замъча (мин. деят. св. прич. м. р.).