замъчи

Речник на българския език

1. замъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

замъчи е производна форма на замъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. замъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

замъчи е производна форма на замъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. замъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

замъчи е производна форма на замъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. замъчи — повелително наклонение, ед. ч.

замъчи е производна форма на замъча (повелително наклонение, ед. ч.).