замъчело

Речник на българския език

1. замъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замъчело е производна форма на замъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. замъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

замъчело е производна форма на замъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).