замъчел

Речник на българския език

1. замъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замъчел е производна форма на замъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

замъчел е производна форма на замъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).