замътило

Речник на българския език

1. замътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замътило е производна форма на замътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. замътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

замътило е производна форма на замътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).