замътили

Речник на българския език

1. замътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

замътили е производна форма на замътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. замътили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

замътили е производна форма на замътя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).