замътело

Речник на българския език

1. замътело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замътело е производна форма на замътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. замътело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

замътело е производна форма на замътя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).