замътели

Речник на българския език

1. замътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

замътели е производна форма на замътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. замътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

замътели е производна форма на замътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).