замътела

Речник на българския език

1. замътела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

замътела е производна форма на замътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. замътела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

замътела е производна форма на замътя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).