замътел
1.
замътел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
замътел
е производна форма
на замътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
замътел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
замътел
е производна форма
на замътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).